Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2016 13:17 - А сега накъде?...
Автор: mt46 Категория: Технологии   
Прочетен: 2261 Коментари: 6 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
А сега накъде? 1. Какво би станало…

Ж. М. Гуно [7] и П. Кенон [10] наричат имперска епохата, която ще последва след демокрацията, приемайки, че демокрацията, а не капитализмът характеризира обществената система. „Хората ще имат само частни интереси“ и ще се борят „всеки срещу всеки“ за власт, която ще принадлежи на транснационалните корпорации; те няма да изпитват нужда от свобода, но ще се чувствуват свободни; обществото ще се състои от „взаимнозаменяеми елементи“, хора-конформисти, с процедурен морал и силно корумпирани и винаги манипулирани от политиците и пропагандата; ще има световно правителство и „париите“ от Третия свят ще живеят в непозната досега мизерия. Всичко това в условията на един вечен капитализъм. Това е едно свръхтоталитарно общество, населено с кретени. Деградацията на човека би била толкова драстична, че той не би могъл да се нарича homo sapiens.

Още през 20-те години на XX век П. Бицили [6] пише, че „банкокрацията“ е един от най-съществените елементи на онова, което се нарича „капиталистически феодализъм“. Н. Чомски цитира Джон Дюи [30]: „Демократичните форми имат малко значение, когато животът на страната — производство, търговия, медии — се управлява от частни тирании, които се наричат «индустриален феодализъм» и в които работещите са във властта на ръководството, а политиката се превръща в сянка, хвърляна от едрия бизнес върху обществото“. Движението по посока на някакъв нов феодализъм се извършва пред очите на всички: основните икономически решения се налагат (от свръхбогатите, от техните транснационални корпорации, представяни от назначените от тях правителства) чрез непазарна икономическа (политическа, военна, терористична) принуда. Това е опит за спасяване на властта и богатствата на богаташите, който може би би успял, ако не срещне отпор.

Новият феодализъм може да допълзи тихо и незабелязано с постепенна замяна на икономическите, правните и моралните норми, при пълна пасивност на обработваното от пропагандата население. Но може да дойде и чрез „трета световна война, с образуване на нови империи и разрушаване на старите, със стотици милиони трупове, с разрушаване на собствената им (на Запада — б.а.) цивилизация и някакъв нов световен план «Маршал» за възстановяването й (ако се възстанови! — б.а.) със същите социални и международни отношения, които с неумолимостта на смяната на сезоните водят до… повторение на познатата ни история“ (Г. Константинов) [11]. Историята не се повтаря, въпреки че има аналогии. А новият феодализъм е възможен, но не е задължителен път на развитие.

Зб. Бжезински прогнозира [4]: „Американското общество не може да бъде модел за света — в морално отношение и като икономическа практика — ако на преден план излезе една по същество корнукопична (консумативна — б.а.) етика, а огромното, но обедняващо мнозинство бъде изключено от значимо социално участие. Обсебването от удовлетворяване на материалните желания, които все повече и повече излизат от контрол, може само да укрепи и да задълбочи обективната и субективната пропаст, вече разделяща човечеството“. Може и това става. Обществото на американската държава-грабител наистина не може да бъде модел за ограбваните колонии. А консумативната „етика“ се насажда принудително от цялата пропаганда на късния капитализъм.

И така, има морална криза. „Светлото комунистическо бъдеще“ изисква един морал. „Спасяването на душата в отвъдното“ — друг. А пък „печалба на всяка цена“ — трети. Въпреки че номинално десетте божи заповеди остават в сила. Но на Запад „човек се чувствува в правото си да има онова, което пожелае, независимо дали го заслужава. Така моралните преценки стават излишни, … законовата процедура и особено съдебната система заместват морала и църквата… Всичко това може да бъде наречено «процедурен морал», основан на външни правила, ръководещи поведението и социалното взаимодействие“ [4]. В рамките на късния глобализиращ се капитализъм моралната криза не може да бъде преодоляна.

Във времена на криза, когато обществото е стигнало до задънена улица и не вижда изход от нея, често възникват нови религии, появяват се ереси или съществуващите религии се разцепват на няколко конфесии. Това помага на хората да излязат от стреса и да не полудеят. Една нова религия събужда надежда, „снема“ част от общественото напрежение и отстранява от обществените (обикновено класови) борби част от населението, насочвайки го към извънземно спасение. В момента има условия за появата на нова религия на базата на някоя от многобройните секти. Това е възможно, но не е задължително.

Още Маркс изтъква, че съществува неразрешимо противоречие между производството, което е обществено и присвояването, което е частно [14]. Това води до диспропорции, разхищения и кризи и в икономиката, и в обществото.

Д. Бел продължава в друга плоскост: „Постиндустриалното (и индустриалното — б.а.) общество е… комунално общество, където социалната единица е груповата организация, а не индивидът, където решенията трябва да бъдат постигани посредством определена политическа организация…, а не посредством пазара. Но сътрудничеството между хора е нещо по-трудно, отколкото управляването на вещи“. Това би означавало да изчезне капитализмът, а заедно с това и западната цивилизация. Опитите за държавно регулиране могат временно да смекчат конфликта, но не могат да го премахнат. Противоречията биха изчезнали, ако пазарът приеме подчинено положение спрямо обществените нужди (сега пазарът заема подчинено положение, но не спрямо обществените нужди, а спрямо нуждите на свръхбогатите). При капитализма това е невъзможно. Конфликтът води до революции, макар че в момента не се вижда задаването им. Умелата пропаганда насочва масите в друга посока.

През 70-те години Дж. К. Голбрайт предупреждава, че „обществената нищета ще се задълбочава с нарастването на личното потребление“ [2] (поради крайните ресурси на планетата и безкрайните апетити на потребителите). Този проблем бе разискван в предишните глави. Това също води до социални конфликти и революции.

През 1965 Х. Маркузе пише [13]: „Днес опозицията на централното планиране в името на либералната демокрация, която е отхвърлена в действителността, служи като идеологически стожер на репресивни интереси. Целта на автентичното самоопределяне на индивидите зависи от ефективния социален контрол върху производството и разпределението на предметите от първа необходимост“. „Поради начина, по който организираме своята технологична база, съвременното индустриално общество има склонност да стане тоталитарно“. „Границите на тази [съществуваща] рационалност и на зловещата й сила се оказват в прогресиращото заробване на човека от системата на производство…“, „…става ясно, че има нещо погрешно в самата система“, „…общата организация става тоталитарна поради вътрешни основания, отхвърляйки алтернативите“.

Днес склонността на системата „да стане тоталитарна“ е осъществена. Тя е тоталитарна. Защо тъкмо днес?

Всеки човек, станал политик, неволно или нарочно постепенно променя вижданията си за света. От даден момент нататък най-важна цел във вселената става личната му политическа кариера. С такова извратено мислене той престава да бъде човек и деградира в морално отношение (всякакви комбинации са позволени в името на личната кариера). Стреми се към властта като пеперуда към горяща свещ. Станал управник, той започва да унищожава народа си, решавайки всички свои управленчески проблеми (проблеми, колкото щеш!) за сметка на „обикновените хора“. Въобще не се сеща, че ако унищожи всички, няма над кого да властвува. Апетитите му за власт са безгранични и, ако има възможност, управникът ще превърне системата в тоталитарна, оглавявана от него. Някои политици (управници) се примиряват и с по-малко (въпрос на възможности), но „идеалният“ модел е такъв. Отклоненията от модела са толкова малко (Шарл де Гол, Сун Ят Сен…), че не дават облика на съсловието „политици“.

В предишните епохи тази стръв към тоталитарна власт не е могла да бъде удовлетворявана. Това става възможно едва с появата на електронните комуникационни средства — радио, телевизия, спътникови връзки, шпионска система „Ешелон“… Тези средства правят възможен контрола и над най-интимните страни на човешкото битие, а в съчетание с пропагандата (и рекламата, като част от нея), разработена от опитните психолози на public relations и другите мозъчни центрове на богатите, позволяват изключително ефективно манипулиране на хората — усъвършенствувани методи бързо могат да „снемат“ параметрите на всеки човек, група от хора или цялото общество и чрез включване на нужната програма да предизвикат желаната реакция. Днес това е почти „автоматизирана“ рутинна операция. Естествено, хората не знаят, че са превърнати в опитни животни и управляеми роботи — всеки смята, че внушеното му мнение е негово собствено, а предизвиканата реакция е негово собствено решение. Засега не е изнамерена достъпна противоотрова срещу кретенизирането на масите.

Ето защо в днешно време е възможна само тоталитарна обществена система. Поне в условията на капитализма (реалният социализъм е вид държавен капитализъм).

Съвременният усъвършенствуван тоталитаризъм на западните общества е превърнал демокрацията в досаден процедурен ритуал. Единственото реално право на гражданите е да гласуват за някои от кандидатите, които реалната държавна или световна власт на свръхбогатите им е подбрала. Те не само че не участвуват във вземането на управленчески решения, но обикновено не знаят за какво става въпрос — всичко е секретно (обикновено в името на националната сигурност), освен дребните битови клюки и пикантерии, с които е заменена истинската информация. В някои страни (Швейцария, Швеция, Финландия…) има останки от буржоазна демокрация, но те бързо се „изживяват“. Западните общества са тоталитарни общества. И не могат да бъдат други.

Броят на „излишните“ хора ще расте и „елитите“ (богаташите) някакси трябва да се справят с тях. За известно време пропагандата, кретенизираща хората, ще притъпява класовите противоречия между бедни и богати. Когато „излишните“ (безработните) станат преобладаваща част от населението, това няма да бъде възможно. Затова още отсега „излишните“ за бизнеса хора постепенно трябва да бъдат „елиминирани“. Според Барбара Хубард, „1/4 от човешкия род трябва да умре“, а според Сам Кийн, трябва „да се намали населението на света с 90%“ [21], т.е. 10 пъти. Други са на мнение, че населението на света трябва да се намали 5, 10 и дори 600 пъти [19]. Най-популярна е версията за т.н. златен милиард, т.е. населението да се намали 6 пъти. Има разлики в оценките, но не и в решенията.

В момента тази „програма“ се изпълнява. Оказва се, че войните, репресиите, СПИНът и други геноцидни „мероприятия“ не дават желания резултат в нужния обем. Най-сигурно средство е организирането на глад. Тук вече успехите са безспорни — над 1 милиард души в света гладуват, въпреки че земята може да изхрани много по-голямо население от сегашното.

Всичко това не може да спаси капитализма и западната цивилизация. Но, загивайки, те могат да унищожат планетата — съвременните технически средства позволяват това.

Георги Андреев - из "Краят на западната цивилизация", 2001 г.

chitanka.info/text/6116/12#textstart



Гласувай:
12


Вълнообразно


1. mt46 - Продължение - https://chitanka.info/text/6116/13#textstart
01.02.2016 13:23

2. Какво би могло да стане…

„Последните години са били най-изявени в спокойната слепота на създаването на абсолютен контрол; най-изявени в скритата история на напредъка, останал незабелязан и на широко разпространеното безгрижие. Безгрижие е, че даже самото безгрижие не бе забелязано. Няма съмнение, че липсата на интерес и на наблюдение е било резултат от упоритите стратегии на бавно настаняване на троянски коне, криещи хитро какво носят — т.е. на липсата на бдителност — така че самите те си остават неоткриваеми…“ (В. форесте) [37].

„Сега сме тук, в нов свят, управляван от сили, подчинени на неизпитани системи, в които добре действуваме и реагираме, като че ли нищо не е станало, като че ли вървим, сънувайки в съгласие с организация и икономика, станали неработещи“ [37].

„Всичко е било режисирано толкова отдалече, от времето, когато се намесвахме [в играта] или мислехме, че го правим. Всяка форма на протест е изчезнала. Дори на сме обърнали внимание на fait accompli (свършения факт); вече сме заключени в него“ [37].

„Остава нашата пасивност да ни оплете в бримките на политическата мрежа, покриваща световния пейзаж“ [37].

„Нашата слепота даже към очакваната проява на края на труда е продължила тъй дълго. Новите технологии и автоматизацията например бяха предсказуеми (и изглеждаха тъй обещаващи), а не бяха взети под внимание чак до деня, когато бизнесът ги употреби и, след като веднъж ги бе използувал прагматично, ги включи в употреба, без много да му мисли, като благодари за напредъка, който дават, усвои ги и се самоорганизира около тях в наша вреда“. „На идеята за край на труда тогава се гледаше като на… освобождение“ [37].

„След това, при мълчаливата уплаха, бяхме застопорени в прокълнати обществени места, в тези анахронистични места, които самоунищожават, но където сме толкова отчаяни, обзети от толкова странни копнежи тогава, когато бъдещето бе организирано пред самите ни очи, въз основа на приетото от нас и вече повече или по-малко хитро планирано отсъствие“. „И тази [наша] пасивност е най-неочакваният факт. Тази липса на интерес, това примирение и глобализирана апатия е това, което може да доведе до най-лошото. Най-лошото, което чука на вратите ни“ [37].

Като литераторка, Форесте прави доста белетристично описание, но изводът е ясен: изчакването и примирението е поражение: без борба няма победа.

Голяма част от хората на Запад, особено в САЩ, са с отровено от пазарното общество (пазарно общество, а не само пазарна икономика!) съзнание. Те бавно и мъчително ще проумяват социалното си положение и факта, че капитализмът занапред е невъзможен. Някои въобще няма да осъзнаят това, докато настъпващият катаклизъм не ги застигне. За мнозина от тях демокрацията, дори в най-изродения й и ритуален вид, е върховно постижение, а пазарната либерална икономика е нещо естествено, като природен закон. Народните сили, обикновено наричани „левица“, са слаби или въобще липсват (САЩ, Великобритания…). Онези, които изобразяват левица (социалисти, социалдемократи, лейбъристи…), стоят на позиции, които преди Втората световна война се считаха за ултрадесни.

Обаче в Латинска Америка и голяма част от Азия, където не е настъпило постиндустриалното общество, хората не са толкова „облъчени“ от пропагандата и имат по-трезво мислене. Там съществува някаква съпротива срещу Новия световен ред, отредил им съдбата на колонии. Създадени са структури на истински леви сили, които не само водят пропаганда срещу неолиберализма — чумата на днешната епоха — но и имат значително представителство в управлението на много градове, включително повечето столици. В някои страни се води въоръжена борба.

В Първия свят съпротивата срещу глобализацията и неолиберализма е слаба. Наистина, демонстрациите в Сиатл, Вашингтон, Прага, Давос, Торонто или Генуа събират по трийсетина хиляди агресивни демонстранти — и това е повече от нищото — но то е капка в морето сред океана от апатия и неосъзнатост.

Както се каза, тази пасивност на „обърканото стадо“, в каквото са превърнати атомизираните „обикновени хора“, се дължи на ефективната корпоративна пропаганда. „За демокрацията пропагандата е това, което е тоягата за тоталитарните режими“ (Н. Чомски) [28]. Човек може да се съпротивлява срещу тоягата, защото в този случай поне е ясен врагът. Трудна е съпротивата срещу глобалистичната неолиберална пропаганда, понеже обществените противоречия са размити и замаскирани и повечето хора не виждат кой е врагът и откъде идва опасността. Затова първостепенна задача е да се изнамери противоотрова срещу пропагандата на „елитите“.

Всъщност, противоотрова съществува. Достатъчно е да разполагате с медии (телевизия, радио, преса), съизмерими по брой и обществена тежест с тези на „елитите“. Тогава тяхната пропаганда ще рухне, защото защитава незащитими позиции. „Елитите“ знаят това и с всички средства (главно икономически и процедурни) се стараят да попречат на това. Засега успяват.

Дори когато борбата е неуспешна, тя е полезна, понеже създава някакви структури сред народа и не позволява той да се превърне в сива, аморфна, атомизирана маса. Понеже „неспособният нито да се защити, нито да си отмъсти, очевидно е лишен от най-съществените за един човек елементи на характера“ (Адам Смит) [12].
цитирай
2. kvg55 - А сега напред към комунизма. С много ...
01.02.2016 13:53
А сега напред към комунизма. С много жертви, борба, трудности.
Западната цивилизация може да се спаси, само ако уверено и смело тръгне по пътя към комунизма, но е невъзможно, защото няма класа и партия, затова ще загине.
цитирай
3. dimat - "Формула на невъзможното"!
02.02.2016 22:31
Това е заглавието на един научно-фантастичен разказ,от двама съветски автори(за съжаление,не си спомням имената им),от преди поне 45 години.

С две думи,съдържанието:

Експедиция от Земята пристига на планета,извън нашата система,с идеални условия за живот,като нашите,но без човешки същества.Изследвайки я,няколко астронавти достигат до място,в което условиата за живот са идеални,но то е оградено с невидимо поле,поради което не може да се влезе вътре.По едно време,оттам изскачат 12 робота и отиват някъде,носейки нещо и след малко се завръщат...и така,няколко пъти.Астронавтите забелязали,че,когато роботите влизат и излизат,защитното поле изчезва и те ползвайки се от един такъв момент,успяват да влязат.Вътре стигат до някаква сграда,в която се намира устройство,което разбират,че е електронно-изчислителна машина,която поддържа целия този "рай".В близост до сградата,те виждат група от някакви същества,наподобяващи човешки,но силно изродени - почти без крайници и голи.Те не вършели нищо,а просто се излежавали.На точно определени интервали от време при тях пристигали роботите и им носели някаква кашичка,за храна.След това, на други интервали от време,при тях пристигали същите роботи и ги качвали на някакво съоръжение,като виенско колело,където ги люлеели.Понякога ,някои седалки се откачали и съществата,които били на тях,падали и се убивали.Роботите ги вземали и ги отнасяли някъде извън "райското място".Тогава астронавтите проумели,че са попаднали на планета,където "елитът",след като е създал "райското място" е унищожил останалите жители и си е създал райски живот,но тъй като всичко им било вече на готово и нямало никаква опасност,те постепенно се изродили и се превърнали в това,което астронавтите видели,а паданията от "виенското колело" са били програмирани,за да поддържат един и същ брой същества,съгласно програмата на машината.Това всъщност е било едно умиращо деградирало "общество".
След като разбрали това,астронавтите решили да си тръгнат,но се натъкнали на препятстви
цитирай
4. dimat - Формула на невъзможното"! - продължение
02.02.2016 22:58
Тогава един от астронавтите забелязал.че каквото и да се направи и най-дребното нещо,за което е необходим само един робот,машината изпращала винаги всичките роботи.
Тогава астронавтите се сети за "логическата главоблъсканица",за Буридановото магаре,съгласно която,едно логически мислещо магаре,поставено на съвършено еднакво разстояние от две съвършено еднакви купи сено,би трябвало да умре от глад,защото размишлявайки логически,то не би могло да направи избор,коя купа сено да изяде.
Така астронавтите задали на машината задача,че съществува опасност извън защитеното място и тя трябва да изпрати един робот,за да я отстрани
Един,но,кой,като всички са съвършено еднакви?
Машината започнала да включва все повече блокове,за да избере параметър,по който да отдели само един робот,като черпела все повече и повече енергия,което довело до отслабване на защитното поле и така астронавтите се измъкнали навън.

Тогава,по онуй време ме впечатли повече хитроумната задача,зададена на машината,а след време ме впечатли това "бъдеще",което се оформя сега на Земята,по подобие на описаното в разказа.
Е,в крайна сметка,това ни чака и нас.Технологиите и господстващата каста ще унищожат огромната част от населението,но след време и те са обречени да се унищожат.
Това е неминуемо.Това е природен закон.Закон,който гласи: "В отсъствието на това,което не си,това,което си,го няма".
Няма ли окръжаваща човека среда,самият човек също престава да съществува.

Така е в цялата материална Вселена.Така ще стане и с нас и с нашите господари.

Явно,"човечеството" е преминавали няколко пъти през подобно "развитие" и по подобен начин е зацикляло и загивало.
(Атлантида,Лемурия...а може би и други "цивилизации")

Докога"!

Докато излезе от цикъла!
цитирай
5. mt46 - Една от целите е да се унищожи работническата класа, за да няма кой да се бори...
03.02.2016 18:41
kvg55 написа:
А сега напред към комунизма. С много жертви, борба, трудности.
Западната цивилизация може да се спаси, само ако уверено и смело тръгне по пътя към комунизма, но е невъзможно, защото няма класа и партия, затова ще загине.

цитирай
6. mt46 - Благодаря! Интересно!... Не съм чел този разказ...
03.02.2016 18:42
3. dimat - "Формула на невъзможното"!
02.02 22:31
Това е заглавието на един научно-фантастичен разказ,от двама съветски автори(за съжаление,не си спомням имената им),от преди поне 45 години.

С две думи,съдържанието:

Експедиция от Земята пристига на планета,извън нашата система,с идеални условия за живот,като нашите,но без човешки същества.Изследвайки я,няколко астронавти достигат до място,в което условиата за живот са идеални,но то е оградено с невидимо поле,поради което не може да се влезе вътре.По едно време,оттам изскачат 12 робота и отиват някъде,носейки нещо и след малко се завръщат...и така,няколко пъти.Астронавтите забелязали,че,когато роботите влизат и излизат,защитното поле изчезва и те ползвайки се от един такъв момент,успяват да влязат.Вътре стигат до някаква сграда,в която се намира устройство,което разбират,че е електронно-изчислителна машина,която поддържа целия този "рай".В близост до сградата,те виждат група от някакви същества,наподобяващи човешки,но силно изродени - почти без крайници и голи.Те не вършели нищо,а просто се излежавали.На точно определени интервали от време при тях пристигали роботите и им носели някаква кашичка,за храна.След това, на други интервали от време,при тях пристигали същите роботи и ги качвали на някакво съоръжение,като виенско колело,където ги люлеели.Понякога ,някои седалки се откачали и съществата,които били на тях,падали и се убивали.Роботите ги вземали и ги отнасяли някъде извън "райското място".Тогава астронавтите проумели,че са попаднали на планета,където "елитът",след като е създал "райското място" е унищожил останалите жители и си е създал райски живот,но тъй като всичко им било вече на готово и нямало никаква опасност,те постепенно се изродили и се превърнали в това,което астронавтите видели,а паданията от "виенското колело" са били програмирани,за да поддържат един и същ брой същества,съгласно програмата на машината.Това всъщност е било едно умиращо деградирало "общество".
След като разбрали това,астронавтите решили да си тръгнат,но се натъкнали на препятстви
цитирай

Изтрий
4. dimat - Формула на невъзможното"! - продължение
02.02 22:58
Тогава един от астронавтите забелязал.че каквото и да се направи и най-дребното нещо,за което е необходим само един робот,машината изпращала винаги всичките роботи.
Тогава астронавтите се сети за "логическата главоблъсканица",за Буридановото магаре,съгласно която,едно логически мислещо магаре,поставено на съвършено еднакво разстояние от две съвършено еднакви купи сено,би трябвало да умре от глад,защото размишлявайки логически,то не би могло да направи избор,коя купа сено да изяде.
Така астронавтите задали на машината задача,че съществува опасност извън защитеното място и тя трябва да изпрати един робот,за да я отстрани
Един,но,кой,като всички са съвършено еднакви?
Машината започнала да включва все повече блокове,за да избере параметър,по който да отдели само един робот,като черпела все повече и повече енергия,което довело до отслабване на защитното поле и така астронавтите се измъкнали навън.

Тогава,по онуй време ме впечатли повече хитроумната задача,зададена на машината,а след време ме впечатли това "бъдеще",което се оформя сега на Земята,по подобие на описаното в разказа.
Е,в крайна сметка,това ни чака и нас.Технологиите и господстващата каста ще унищожат огромната част от населението,но след време и те са обречени да се унищожат.
Това е неминуемо.Това е природен закон.Закон,който гласи: "В отсъствието на това,което не си,това,което си,го няма".
Няма ли окръжаваща човека среда,самият човек също престава да съществува.

Така е в цялата материална Вселена.Така ще стане и с нас и с нашите господари.

Явно,"човечеството" е преминавали няколко пъти през подобно "развитие" и по подобен начин е зацикляло и загивало.
(Атлантида,Лемурия...а може би и други "цивилизации")

Докога"!

Докато излезе от цикъла!
цитирай
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19175405
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148935
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031